Имало едно време един понеделник, един сисадмин и един SSL сертификат за един сайт, който не работел както трябва, защото трябвало да му се доконфигурира един Intermediate CA Certificate.
Да, ама той бил в пощата на сисадмина. За да си го вземе от пощата, трябвало да се излекува мейл сървъра, който бил на смъртен одър вече цяла неделя.
Сисадминът освен всичко бил и шаманът на селото. Пуснал си един пси транс, за да влезе в транс и да получи видение. Дошло видението и му подшушнало, че за да вдигне мейл сървъра си на крака, трябва да намери Бекъп Безсмъртни, който бил вдън гори тилилейски и трябва да измоли от него да му даде яйцето, в което се помещава душата на мейл сървъра.
Отишъл посред нощ сисадминът в гората, през работно време, намерил Бекъп Безсмъртни и му се примолил да му даде яйцето.
Бекъп му казал, че яйцето не е у него, но все пак се съгласил да му помогне при едно условие – сисадминът трябвало да достави един мейл до едно село на края на света, където живее баба Qmail.
Нищо работа. Съгласил се сисадминът и тръгнал да доставя мейла. Не щеш ли, както си вървял го настигнали едни 160’000 спама, с които се борил една нощ и един ден, та чак до 5:12 следобед. Отначало злите спамове измирали трудно, един по един, но в края на борбата започнали да падат със стотици в секунда.
Със сетни сили сисадминът успял да убие и последния спам. Огледал се той и видял, че 30 GB от полето е покрито с мъртъв спам.
Хапнал един банан и после продължил по пътя си.
Стигнал до селото на края на света, а на портата на селото го посрещнали едни бедни tls ciphers.
Избитият спам ги тероризирал много и те били толкова изпосталели, та чак били станали с големина 0.
Героят ни ги съжалил и ги изгенерирал отново. За отплата за добрината те му показали къде живее баба Qmail и му дали един свитък с много тайно заклинание, което ако се отворело в беда, щяло да му помогне. Благодарил им и си продължил към бабата.
Сисадминът я намерил в края на селото, на три пресечки от пощата, и й дал писмото, а тя за благодарност му дала яйцето с душата на мейл сървъра.
Върнал се нашият супер-юзър при берящия душа мейл сървър, опекъл му яйцето на хартийка, той го хапнал и мигом оздравял.
Но уви SSL-ът не тръгвал и не тръгвал. Юнакът се сетил за заклинанието, отворил го и се зачел в него.
Там пишело да каже на мейл сървъра да му даде, не само единия, а и двата Intermediate CA Certificat-и, след което да ги залепи един за друг с плюнка и да каже вълшебната многосричкова дума “Аре-тръг-ни-де-че-ми-пис-на-цел-ден-са-мо-с-теб-да-се-за-ни-ма-вам!”
Речено-сторено. Веднага след като го направил SSL сертификатът избухнал в светлини, цветомузики и много други специални ефекти, заскърцал леко, след което проработил с адска сила. Всички браузъри и мейл клиенти по света ахнали от почуда и радост, а сисадминът си отдъхнал и lived happily ever after поне до началото на другия понеделник.
Hello,
