10 фрази, които никога не трябва да произнасяте пред шефа

„Ох!…“

Тази ваша въздишка обикновено се приема от ръководителя като скрита агресия и точно затова е поставена на първо място. Понякога  едно такова „Ох“ в присъствието на шефа може да предизвика цяла лавина от въпроси и дори обвинения. „Дори да не сте имали предвид нищо лошо, ще ви се наложи да се защитите – отбелязват съставителите на рейтинга. – Впрочем всички знаем, че само по себе си това възклицание означава раздразнение и недоволство“.

„Не ми плащат достатъчно за това“

В 99% от случаите служителят, който казва това, прави грешка. И то защото тази фраза принадлежи към най-разпространените оправдания в работата. А най-популярният отговор за нея може да бъде: „Тогава напуснете и търсете друго място за огромния си нереализиран потенциал“. „Фразата „Не ми плащат за това“ или „Не ми плащат достатъчно“ може да предизвика раздразнението на шефа, а вие можете да очаквате разбиране само от хора, които смятат, че сте прави, например майка ви“, се отбелязва в  изследването.

„Така се отрязах снощи…“

Възможно е само да се хвалите с предната вечер, без да подозирате, че шефът ви вече намира обяснение защо не успявате да се справите с работата. Подобно споделяне може да го наведе на мисълта, че за служителя му не съществуват граници между работата и личния живот, а е възможно изобщо да е лишен от спирачки. Следователно не може да му се поверяват отговорни задачи.

„Ще ви добавя в приятелите си“

„Не, не го правете! Никога. И ако не го разбирате, то шефът ви вероятно ще бъде разочарован“, съветват съставителите на рейтинга. Подобно предложение може да постави боса в неловко положение. Той може да се окаже достатъчно глупав, за да се съгласи, но за всички ще бъде по-добре, ако откаже. Това не означава, че не можете да си поговорите с него на някой купон в офиса, но социалните мрежи не отварят вратата на личния му живот.

„Това е много просто“

Подобна фраза може да бъде неприятна за ръководителя, а ако я произнесете и със съответния снизходителен тон, то тя може да предизвика обида. Дори ако служителят просто иска да покаже, че задачата е лесно изпълнима за него, шефът почти вероятно ще я изтълкува по следния начин: „Яснооо. Как може да съм толкова тъп…“

„Вече направих всичко. Дори това, което не е необходимо“

Поставяйки нещата по този начин, поставяте под съмнение целесъобразността на собствената си работа, а това е неприятно не само за вас, но и за ръководството. Шефът не случайно ви е дал достатъчно време за изпълнение на задачата, най-вече за да се застрахова от грешки.

„Това не влиза в задълженията ми“

Работата е там, че много от нещата, с които се занимават служителите през деня, не влизат в длъжностните им задължения, например чат с приятели или безцелно висене в интернет. Истината е, че трудно се намират хора, които не го правят. Тоест ако шефът ви помоли за някоя дреболия, не започвайте веднага да му обяснявате задълженията си.

„Това не е мой проблем“

Първо, тази фраза все пак предполага наличието на определен проблем, и второ, от помощ се нуждае или някой ваш колега, или самият шеф. Затова не е нужно да подчертавате своята разграниченост от колектива, а най-добре да се опитате да помогнете без излишни думи.

„Това ли е всичко, на което са способни?“

Подобни думи може да се отнасят към всичко: от нови офисни телефони до празничната вечеря или някой купон. Но за ръководителя тази фраза сигнализира, че вие сте разочаровани и не оценявате усилията, предприети за подобряване условията на работа.

„Това е неизпълнимо“

Това е само една от многото еднотипни фрази, които сигнализират на шефа, че неговите служители не полагат съответните усилия, а може би са напълно равнодушни към работата. Затова дори още да не сте си помислили от кой ъгъл може да очаквате проблем, не бива веднага да отказвате задачата.

Самите ръководители са на различни мнения относно „свободата на словото“ в офиса. Така шефът на кафе веригата Coffee House Владислав Дудаков признава в интервю за Office Life, че не понася фрази от типа: „Това е невъзможно да се направи“. „Всъщност, за да бъда честен, изобщо не понасям песимистите – казва той. – Ако човек е песимистично настроен, ми е трудно да работя с него“.

На свой ред президентът на Асоциацията на руските банки Гарегин Тосунян се доверява на подчинените си, пише rb.ru. И ако някой от тях каже, че не може да направи нещо, значи наистина не може. „Моите служители имат право да кажат всичко, което искат“, казва той.

Сподели чрез...