България и протестите
Минаха 15 дни от както съгражданите ни започнаха втория транш от протести за тази година. Отново става дума за оставка на правителството. Чесно да си призная, не съм ходил и един път на тея протести, въпреки че участвам в организиращите групи във facebook.Не искам да изпадам в подробности за мнението ми спрямо въпроса, който подхванах в този пост, просто като цяло се сетих за една песен която беше много актуална преди няколко години, когато повода беше пак подобен. Линк-а ще го добавя в края на поста, а в допълнение ще напиша за спомените ми за една дълечна зима. Не знам коя година е било, само си спомням че по улиците митингите вряха и кипяха. Спомням си, че дядо ми участваше там. Спомням си, че с приятелите играехме хокей на лед пред общината – беше замръзнала улицата!
Беше някакси хубаво, защото хората бяха сплутени и обединени в една кауза – да живеят хубав живот в България.
Тогава звучаха възрожденските песни на Слави Трифонов.. Аз си спомних за песента на Щурците – Аз съм просто човек. Някакси ме кара да се гордея че съм просто човек…
Вчера в България трябваше да избираме ново правителство. Причината е че, преди няколко месеца свалихме старото защото бяхме недоволни от управлението му. Дотук добре , но какво се получи всъщност. Въпреки недоволството на хората , голямото тръбене по телевизията че “Копуването и продаването на гласове е престъпление” всичко беше една голяма парлама. По телевизията не спря да се тръби за копуване, за тайни видео записи , за хора които подкупени с 50лв и малко кебабчета са гласували за предварително избраната от други хора партия, за 350 000 фалшиви бюлетини които са около 10% от българския вот.