нямам

Хора, напоследък нямам време за нищо. От толкова много работа, занимавки с детето, CPU-то ми е на 100% LOAD 🙂

Ровейки се в интернет, попаднах на една много полезна според мен статия по този повод, и реших да я споделя в блога си, като разбира се ще посоча и линк от оригиналната статия.

За да може човек да свърши нещо полезно, са му необходими три важни ресурса – Време, Пари и Хора, като в третата група поставям и самия него.

От трите ресурса, най-важен, според мен, и най-справедливо разпределен е ресурсът ВРЕМЕ, който на всеки от нас ни е даден  поравно – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365(366) дни в годината.

Затова борбата за този наш ресурс е и най-жестока. Ако успеем в тази не лека война с крадците на нашето време, мисля че едва тогава бихме могли да се надяваме да имаме достатъчно пари и хора, с които да си успеем да вършим полезни неща заедно.

В тази връзка, мисля че следващите ми кратки разсъждения могат да ви помогнат в личното управление на вашето време.

Едно от най-често срещаните оправдания да не свършим нещо или да го отлагаме във времето е широко разпространеният коварен синдром „Нямам време!”.

Така ли е всъщност и кое прави едни хора да са по-успешни от други хора, при положение, че всички разполагаме с едно и също време? Едни имат добри доходи, достатъчно свободно и качествено време за себе си, за семействата си, за приятели, за бизнеса/работата си, както и за общността, в която живеят. Говорим за хора с един балансиран и пълноценен живот.

Иска ли ни се и ние да сме между тази група хора? Разбира се, че да?

Нека тогава разгледаме следната таблица, търсейки да открием къде отива нашето ценно време, има ли скрити и неизползвани запаси, ако то в рамките на една седмица е 168 часа (7х24):

Дейности	Изразходено за дадена дейност време	Оставащо до края на седмицата време
Сън: 8 часа/ден	56 часа/седмично	Остават 112 часа
Основна работна / учебна дейност: 8 часа/ден	40 часа/седмично	Остават 72 часа
Придвижване: 2 часа/ден	10 часа/седмично	Остават 62 часа
Хранене: 2 часа/ден	14 часа/седмично	Остават 48 часа
Семейство / забавление: 2 часа/ден	14 часа/седмично	Остават 14 часа
Разнородни: 2 часа/ден	14 часа/седмично	Остават 20 часа!

Ако анализираме времето, което изразходваме за основните си (първите 5) дейности, сигурен съм, че всеки от нас ще може да го оптимизира и да извлече още по по-голяма ефективност и резултати. Възможностите да много и специфични за всеки. Например, не се хранете и не се забавлявайте сами, а споделяйте това ценно ваше време с хората, които са ценни за вас – семейството, приятели, бизнес партньори,… Обикновено най-интересните и нови неща ще ви се случват точно когато най-малко очаквате, но стига да сте на правилното място и време, и с правилните хора…

Целта ми, обаче, в тази публикация е да погледнем на последния 6-ти ред от таблицата, където са т.нар. „разнородни” дейности, които консумират цели 20 часа от времето ни. Според мен, това е един скрит и пренебрегнат резерв, който би помогнал да се справим с синдрома „Нямам време!”. Точно този резерв може да е разликата в живота ви, ако решите да го използвате, вместо да го похабявате.

Според последни изследвания, човек днес прекарва средно по 4 часа на ден, гледайки телевизия – бих казал „покланяйки се на Негово величество ТЕЛЕВИЗОРА”, макар този ТВ-идол да е последен модел 60 инчов със супер качествен плазмен екран и хиляди програми и екстри, които е невъзможно да бъдат използвани. Не са малко семействата, които почти във всяка стая – хол, кухня, спалня, баня, дори тоалетна, си имат по едно копие от този „съвременен бог”, който ги преследва и облъчва навсякъде и от който те не могат да се отърват – не искат или нямат сили да се справят, поради пистрастяване, дори до ниво фанатизъм. Усеща се как в атмосферата се носи едно „Не ми докосвай телевизора и не ме разсейвай, понеже сега му служа!”. Вярно, ден след ден…

И какво се получава? Седмично 28 часа вярна служба, 2 месеца годишно! А за един човек на 65 годишна възраст – цели 9 години от живота му са прекарани, бих казал, в робско ТВ-поклонение.

Усещате ли клопката? И какво стана със синдрома „Нямам време!” Май тази заблуда, ако сме честни, е като леда, изложен на жаркото слънце – топи се бързо, след което се изпарява…

Е, може би вашият случай не е чак толкова тежък. Ако е така, радвайте се, но имайте предвид докъде можете да стигнете – неусетно, но с ваше участие…

И още нещо. Освен цената на този „супер телевизор”, преценете колко ви струва времето за тази „разнородна” дейност – 1000, 5000, 10000 лева/евро?… Повече?…

Преосмисляйки този свой навик, вие може да решите дали ще използвате времето си, като да гледате как се случват нещата при някои или като го използвате те да се случат с вас. Все едно пристрастено да гледате конни състезания или да яздите кон, ако обичате ездата. Кое е по-полезно? Въпрос на избор и той е ваш!

Бележка: Случаят с “телевизионното поклонение” е една от възможните “разнородни” дейности, които постоянно “разнообразяват” живота ни, неусетно изяждайки от ресурса ни време. Всеки може да прецени за себе си тези безобразни “разнообразия” и да направи преценка сам за себе си. Както виждате, изчисленията не са сложни, но резултатите често са разтърсващи – цели години на безвъзвратно загубено време!…

Не казвам, че човек не трябва да гледа телевизия, но според това, то не трябва да се случва “между другото” или понеже “в момента нямам какво да правя”, а по-скоро да бъде осъзнато и целево – в допълнение и хармония с останалите 5 типа основни дейности и ценностите на човека.

Всъщност, ако трябва да сме честни, всеки от нас прави това, което сметне за наистина важно. Затова, по-добре

Кажете и правете това, което е важното за вас, а не се оправдавайте с „Нямам време!”

Пожелавам ви множество успешни битки с множеството крадци на вашето време, един от които е TВ-то. Но дори ако в някоя тези битки паднете, това не бива  да е фатално за вас. Не се отказвайте, опитайте пак, станете и продължавайте! По-важното спечелването на войната, белег за вашия успех – един балансиран и пълноценен живот, за вас и хората около вас!

Линк към оригиналната статия: integritylife.blog.bg