Pictures

Неделя решихме да отидем на Галата да пробваме плажа. При положение че никой от нас не беше ходил там , беше малко зор докато го намерим , но в крайна сметка останахме доста удовлетворени от видяното. Нямаше много хора , беше спокойно, водата беше топла и чиста , а гледната просто страхотна! Някой ден пак ще идем там!

Да си споделя мнението за тази месност (Екопарк Венелин) 🙂 Този уикенд бяхме там с жената. Прекарахме си страхотно! Много красива месност , много добри условия за почивка 🙂 Просто .. пак ще отида 🙂 Малко снимки да покажа за какво става дума:

Хачико (яп. – осмия) е куче от породата Акита-ину, явяващо се символ на верността и предаността в Япония. Хачико се появил на бял свят на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решил да подари кутрето на професор Хидесабуро Уено, работещ в Токийския университет. Професорът нарекъл кутрето Хачико (осмия).

Когато Хачико пораснал, той винаги и навсякъде следвал стопанина си. А той всекидневно заминавал в града по работа и затова кучето го изпращало до входа на станция Сибуя, а след това в 3 часа отново се връщало там, за да го посрещне.

На 21 май 1925 година професорът получил в университета инфаркт. Лекарите не успели да спасят живота му и той повече не се върнал у дома си. Хачико тогава бил на осемнадесет месеца. Същия ден така и не дочакал стопанина си, но започнал да ходи на станцията всекидневно, търпеливо чакайки до късно вечерта. Нощувал под стрехите на професорския дом. Въпреки че се опитвали да приберат кучето в домовете на приятели и роднини на професора, то неизменно продължавало да се връща на станцията. Местните търговци и железничари хранели Хачико, възхищавайки се на неговата настойчивост.

Кучето станало известно по цяла Япония през 1932 година след публикуването на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си, починал преди седем години“ в един от най-големите токийски вестници. Историята покорила сърцата на японците и на станция Сибуя започнали да пристигат любопитни с цел да видят кучето.

Хачико идвал на станцията в течение на девет години плътно до смъртта си на 8 март 1935 година. Мъртвия Хачико намерили на улица, близо до станцията. Една година преди това, на 21 април 1934 г., на Хачико издигнали паметник, на откриването на който той лично присъствал. След смъртта му, впредвид големия обществен резонанс, в страната бил обявен траурен ден.

По време на Втората световна война паметникът бил унищожен – метала заминал за военни нужди. Но Япония не забравила кучето и след свършването на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес статуята на Хачико в станция Сибуя е място за среща на влюбени, а самият образ на кучето в Япония е станал пример за беззаветна любов и вярност.

Линк към оригиналната статия

Тази седмица се насладихме на доста почивни дни – великден и дните покрай него. Хубаво е че не се спряхме да ходим на разходки като всичко започна още в събота като бяхме на лозето на колегата Симо на по бира и кебабчета 🙂 Вечерта водихме жените на рестурант Давинчи – все пак сме зели заплатите скоро 🙂 Неделята продължи в същия дух като отново ходихме на лозето с жената и Станислава ( сестра и ) и се разходихме доста добре в близката горичка 🙂 Като за финал днес бяхме на североисток като обиколихме всичко що не бяхме обикаляли за да завършим този трип и да започнем онзи на запад 🙂 Направих обща галерия за всичките дни че иначе голяма играчка да сортирам снимките бля..