Добрич – 2012
Доста време мислих за подобен пост с който да изкажа мнението си за града ни. Ще започна с добре познатата стара и изтъркана фраза – “Добрич – градът на мечтите – всеки мечтае да се махне от него”
Еми.. уви , аз не съм от тези хора които решиха да идат във Варна , София или чужбина. Аз си останах тук и вече 10 години след като завърших средното си образование си живея тук, работя.. абе добре съм си.
Стига за мен.. идеята на поста е да пиша за града ни.
През последните няколко години аз лично забелязвам подмладяване на града (поне така мисля) Стигам до това заключение от факта че виждам много млади хора по улиците и примерно лятото когато града преди беше пуст , защото всеки отишъл да работи в Албена, сега наблюдавам много познати и непознати лица по центъра. Голямо удоволствие ми направи факта когато наскоро излизахме с жена ми на заведение вечерта и след като си тръгвахме около 23ч. навън беше пълно с хора , живота кипи ( напомня ми Варна която постоянно е така)
Ето днес примерно се натъкнах на вече зачестилите за града ни задръствания. Живея на улица близка до бул. Трети Март , и за да отида където и да е трябва да направя десен завой и да вляза в булеварда. Днес ситуацията около 18-18:30ч. беше следната : колоната започваше от крастовището на полицията и свършваше почти до светофара на ул. Сан Стефано и бул. Трети Март. Незнам колко е това , мисля че е повече от 1-2 километра :biggrin:
Незнам дали е хубаво това, или колите в града са станали много , или в града ни наистина кипи живот.
Самия факт че направиха нещо като МОЛ който не затваря в обичайните часове около 19ч. а напротив – има боулинг в който една вечер играхме до 3:30ч. Може би издребнявам като споменавам тези факти, но съм на мнение , че нашия умиращ град започва да се събужда след дълбокия зимен сън в който беше попаднал. Дали кметицата , дали самите граждани , дали това че в града ни се подвизава “Холандския колеж” който е доста известен в България – всичко това прави факта че навън става все по приятно за живеене.
За жялост много мои приятели немогат да го видят защото всеки хвана пътя си в България или в чужбина …
Ето една снимка на центъра от преди 2 месеца
Много ме радва факта че бивши съученици които също така бързаха да си хванат пътя за навън започнаха да се връщат. Мислил съм да се махна и аз , но все нещо ме е спирало да го сторя. Може би страх, може би надежда че ще доживея промяната.
Оставам оптимист за добро и светло бъдеще и за сега оставам тук!
