На третия ден екскурзиява продължи с посещение на Роженската обсерватория в която за наш голям късмет се бяха събрали доста хора с които оформихме група и влязохме в самата обсерватория. Впечетлих се от това че човека който го играеше като гит беше всъщност един изследователите които работят там и ни обесни много интересни неща свързани със звездите и телескопа който се намира там. Най-интересното е че там има построена писта за хеликоптери навремето от другаря Живков и която е ползвана от тогава до сега само един път – на откриването и от същия господин Т. Живков 🙂 ето снимки:
Хайде на път… ето ни в село Смилян известно със своя боб 🙂 Първо впечетление – много млади хора ! В селото си имаха май всичко , кръчми , магазини , музей , църква – абе май всичко си имаха да. Отидохме до музея на боба където любезна дама ни разведе и ни разказа историята на селото и ни обесни че селото участва в рекордите на гинес с една тяхна творба изобразяваща тяхното село облепено с бобени зрънца. Идеята е че човек може да залепи едно единствено зрънце някъде по платното което предварително е очертано , и така според тях около 10-12 хиляди зрънца трябва да се залепят за да се завърши творбата ( не съм сигурен за бройката ) Ето снимки от Смилян:
Пътешествието ни продължи до близката до селото пещера „Ухловица“ до която се стига МНОГО трудно! Има 30-40 минути изкачване – преход до нея за което ако знаех преди това нямаше да се съглася изобщо да ида до горе 🙂 Няма да изпадам в подробности тъй като обиколихме общо 3 пещери и няма какво толкова да пиша за тях – сталактити, сталагмити, сталактони и разни подобни 🙂
Вечерта завърши в град Девин. Мнение – хубав град, хотела беше як – хората ядски противни – извод – няма да отида в Девин никога вече ! Хората там лъжат! Снимки от Девин няма да показвам – протестирам.