Снимки

Както всяко лято , така и това не мина без идването на сестра ми и Тишо към нашия край за малко моренце и разходки 🙂 По този повод си взех отпуск за да може ползотворно да прекараме тези няколко дни. Ходихме на Албена няколко дни, вечерите излизахме или се сабирахме в новия ни апартамент. Прекарахме си чудесно , а както всяко хубаво нещо то и това свърши бързо 🙁 Гледаме напред и за новата ни среща сигурно към края на годината по коледа. До тогава мислим да ходим към края на Август отново на Крапец . Ето и малко снимки от предната седмица:

Хайде на път.. дестинацията този път бяха пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Няма да изпадам в подробности 🙂 След разходките из пещерите ние се отправихме отново на път като минахме покрай известната напоследък язовирна стена Цанков камък. Посрещна ни въоражена охрана която не ни позволи да се доближим до нея. Едвам направихме снимки.. Голяма работа тази стена.. Един полицай от Девин ни каза че в тази стена са отишли парите на хората от Девин откраднати от ДПС и в частност онзи рязан А. Д. _)_ малко снимки от там:

Вечерта завърши в едно село близо до град Казанълк – Енина , където отседнахме в едно малко хотелче – там много ми хареса – поздравявам хората от там! 🙂

На следващия ден трябваше да си хващаме пътя за Добрич защото аз на другия ден бях на работа 🙁 Обещахме си пак да отидем като този път сменим маршрута с друга част от България 🙂

На третия ден екскурзиява продължи с посещение на Роженската обсерватория в която за наш голям късмет се бяха събрали доста хора с които оформихме група и влязохме в самата обсерватория. Впечетлих се от това че човека който го играеше като гит беше всъщност един изследователите които работят там и ни обесни много интересни неща свързани със звездите и телескопа който се намира там. Най-интересното е че там има построена писта за хеликоптери навремето от другаря Живков и която е ползвана от тогава до сега само един път – на откриването и от същия господин Т. Живков 🙂 ето снимки:

Хайде на път… ето ни в село Смилян известно със своя боб 🙂 Първо впечетление – много млади хора ! В селото си имаха май всичко , кръчми , магазини , музей , църква – абе май всичко си имаха да. Отидохме до музея на боба където любезна дама ни разведе и ни разказа историята на селото и ни обесни че селото участва в рекордите на гинес с една тяхна творба изобразяваща тяхното село облепено с бобени зрънца. Идеята е че човек може да залепи едно единствено зрънце някъде по платното което предварително е очертано , и така според тях около 10-12 хиляди зрънца трябва да се залепят за да се завърши творбата ( не съм сигурен за бройката ) Ето снимки от Смилян:

Пътешествието ни продължи до близката до селото пещера „Ухловица“ до която се стига МНОГО трудно! Има 30-40 минути изкачване – преход до нея за което ако знаех преди това нямаше да се съглася изобщо да ида до горе 🙂 Няма да изпадам в подробности тъй като обиколихме общо 3 пещери и няма какво толкова да пиша за тях – сталактити, сталагмити, сталактони и разни подобни 🙂

Вечерта завърши в град Девин. Мнение – хубав град, хотела беше як – хората ядски противни – извод – няма да отида в Девин никога вече ! Хората там лъжат! Снимки от Девин няма да показвам – протестирам.