Блогът на Николай Николов
Блогът на Николай Николов
жената и футбола :)
Скъпа жено/любима/приятелка/изгора/или каквато и да било представителка на противоположния пол, която може да бъде засегната от следващите редове.
1. Между 11 юни и 11 юли 2010 година трябва четеш редовно спортните страници на вестника, за да имаш представа какво се случва в света на футбола и по този начин да можеш да взимаш отношения по време на разговорите с мен. Ако не направиш това, ще те гледам с лошо око, или тотално ще бъдеш игнорирана. НЕ СЕ оплаквай от липса на внимание.
2. По време на световното телевизорът е само мой. По всяко време. Без изключения. Ако дори хвърлиш око към дистанционното, ще го загубиш (окото).
3. Ако трябва да минеш пред телевизора по време на мач, нямам нищо против, стига да го направиш лазейки на пода, без да отвличаш вниманието ми.
4. По време на мачовете ще съм сляп, глух и ням, освен в случаите, в които ще имам нужда от нещо за пиене или ядене. Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще те слушам, ще отворя вратата, вдигна телефона или бебето, което тъкмо е паднало на пода….няма да стане.
5. Добра идея ще е да държиш по всяко време поне 12 бири в хладилника както и неща за ядене. И, моля те, не прави физиономии, когато приятелите ми идват вкъщи да гледаме мачове. В замяна ти обещавам да гледаш телевизия между 12 часа вечерта и 6 сутринта, освен ако не дават повторение на някой супер мач, който съм изпуснал през деня.
6. Моля, моля, моля те!!! Ако видиш, че съм разочарован, защото любимият ми отбор е паднал НЕ КАЗВАЙ: „Нищо толкова не е станало, това е само мач.“ Ако кажеш нещо подобно, само ще ме ядосаш повече и ще те обичам по-малко. Запомни, ти никога няма да знаеш повече от мен за футбола и твоите „успокоителни думи“ могат да доведат само до скъсване/развод с мен.
7. Може да седнеш до мен, за да гледаме един мач заедно и да ми говориш на полувремето, но само когато има реклами и ако резултатът от първото полувреме ме удовлетворява. В добавка, моля да отбележиш, че казвам „един“ мач. Следователно, не използвай Световното като глупаво извинение „да прекарваме време заедно“.
8. Повторенията на головете са много важни. Не ме интересува дали съм видял гола, искам да го видя пак. Много пъти.
9. Кажи на приятелките си да НЕ идват вкъщи или да правят партита с бебета или деца, или събирания, които да изискват моето присъствие, защото: а) няма да дойда; б) няма да дойда и в) няма да дойда.
10. Но ако мой приятел ни покани на вилата му през уикенда да гледаме мачовете, отиваме веднага.
11. Обзорното предаване за Световното всяка вечер е толкова интересно, колкото са и самите мачове. Дори не си помисляй да казваш: „Ама ти нали гледа този мач… защо не пуснеш нещо, което да е интересно на всички?“, защото отговорът ще бъде: „Виж правило 2.“
12. Последно, моля те, запази за себе си изрази като: „Добре, че Световното е само веднъж на 4 години“. Аз съм имунизиран към тях, защото преди и след световното има Шампионска лига, Висша лига, Италианското Калчо, Български мачове, Испанската Примера, ФА Къп, Европейско и т.н.Послепис: Ако по време на Световното закъсаш с колата някъде в провинцията, или където и да било: Обади се на полицията или Пътна помощ. Благодаря за съдействието.
Те са малки, но знаят за секса, боя и марковите дрехи
ИВО СИРОМАХОВ
1. ТЯ Е на 15 и мечтата й е да бъде желана. Отива с приятелка в мола, влизат във всеки магазин и докато тя пробва различни дрешки, приятелката й я снима с джиесема. После бърза да се прибере вкъщи и да качи снимките във фейсбук, за да видят всички, че е “маркова пичка”.
Тя е малка, но вече знае – дрехите правят човека.
2. Той е на 16, но е достатъчно силен. Толкова, че днес без проблем е обрал джиесемите на по-малките си съученици и ги е оставил в заложната къща срещу училището.
Истински пич.
С парите от заложната къща решава да заведе две съученички в мола. Возят се на ескалаторите, лигавят се, кикотят се. Двете момичета са “най-добри приятелки”, но това ще свърши, когато едната стане гадже на пича. Той ги черпи кафенце с коняк, а после ги води в градинката отсреща, за да ги почерпи с по една спринцовка. Едното момиче се дърпа. Пичът кой знае защо побеснява и крещи в лицето й: “Като не искаш да друсаш, разкарай се, скапана курво!”
Той е малък, но вече знае – жените харесват грубите мъже.
3. Пред магазина за козметика стои продавачка. Тя е на 19 и е мрачна, може би за да е в контраст с лъскавата витрина. Изглежда като някаква отчаяна робиня, заставена насила да работи там. Пуши, гледа с отнесен поглед нанякъде и чака да дойде Принцът с Дебелия Ланец, който ще й купува всичко, ще я води веднъж седмично на чалга и от време навреме ще я бие.
Тя е малка, но вече знае – боят е за предпочитане пред работата.
4. Той е на 11. В първото междучасие си е купил шише евтина водка и го е изпил с… кой беше… с един от неговия клас, как му беше името…
Сега му е лошо, но не иска да се прибира вкъщи, затова е отишъл да се разходи в мола. От ескалаторите му се завива свят и той започва да повръща. Охраната го изхвърля с ритници.
Той е малък, но вече знае – свинщини не бива да се правят на публични места. Освен ако не си ВИП.
5. Тя е на 14 и за нея щастието е мол. Огромен магазин, в който някой чичко й купува разни красиви неща срещу дребни орални услуги. Животът е красив, мисли си тя в колата му, докато с една ръка разкопчава дюкяна му, а с другата ръка стиска торбичката с надпис D&G.
Тя е малка, но вече знае – всички го духат, но някои успяват и да припечелват от това.
6. Тя е на 10. Разделила се е с девствеността си на възрастта, когато майка й се е разделяла с млечните си зъби. Седи на тротоара пред мола в окъсаните си дрехи и диша лепило. Лепилото я отнася в един красив сън, в който никой вече не я изхвърля от разкошния магазин, а дори я канят вътре на топло и тя по цял ден събира красиви гледки от витрините.
Тя е малка, но вече знае – само лепилото може да събере парченцата от счупения й свят.
Още текстове от автора – на www.ivosiromahov.com
Историята на Хачико
Хачико (яп. – осмия) е куче от породата Акита-ину, явяващо се символ на верността и предаността в Япония. Хачико се появил на бял свят на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермерът решил да подари кутрето на професор Хидесабуро Уено, работещ в Токийския университет. Професорът нарекъл кутрето Хачико (осмия).
Когато Хачико пораснал, той винаги и навсякъде следвал стопанина си. А той всекидневно заминавал в града по работа и затова кучето го изпращало до входа на станция Сибуя, а след това в 3 часа отново се връщало там, за да го посрещне.
На 21 май 1925 година професорът получил в университета инфаркт. Лекарите не успели да спасят живота му и той повече не се върнал у дома си. Хачико тогава бил на осемнадесет месеца. Същия ден така и не дочакал стопанина си, но започнал да ходи на станцията всекидневно, търпеливо чакайки до късно вечерта. Нощувал под стрехите на професорския дом. Въпреки че се опитвали да приберат кучето в домовете на приятели и роднини на професора, то неизменно продължавало да се връща на станцията. Местните търговци и железничари хранели Хачико, възхищавайки се на неговата настойчивост.
Кучето станало известно по цяла Япония през 1932 година след публикуването на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си, починал преди седем години“ в един от най-големите токийски вестници. Историята покорила сърцата на японците и на станция Сибуя започнали да пристигат любопитни с цел да видят кучето.
Хачико идвал на станцията в течение на девет години плътно до смъртта си на 8 март 1935 година. Мъртвия Хачико намерили на улица, близо до станцията. Една година преди това, на 21 април 1934 г., на Хачико издигнали паметник, на откриването на който той лично присъствал. След смъртта му, впредвид големия обществен резонанс, в страната бил обявен траурен ден.
По време на Втората световна война паметникът бил унищожен – метала заминал за военни нужди. Но Япония не забравила кучето и след свършването на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес статуята на Хачико в станция Сибуя е място за среща на влюбени, а самият образ на кучето в Япония е станал пример за беззаветна любов и вярност.
Малко снимки от последните 3 „почивни“ дни :)
Тази седмица се насладихме на доста почивни дни – великден и дните покрай него. Хубаво е че не се спряхме да ходим на разходки като всичко започна още в събота като бяхме на лозето на колегата Симо на по бира и кебабчета 🙂 Вечерта водихме жените на рестурант Давинчи – все пак сме зели заплатите скоро 🙂 Неделята продължи в същия дух като отново ходихме на лозето с жената и Станислава ( сестра и ) и се разходихме доста добре в близката горичка 🙂 Като за финал днес бяхме на североисток като обиколихме всичко що не бяхме обикаляли за да завършим този трип и да започнем онзи на запад 🙂 Направих обща галерия за всичките дни че иначе голяма играчка да сортирам снимките бля..